Творческо писане

 Разкажи ми история

                                                       За какво си говорят жабите?

Габриела Генова 

10 год.

Може би всеки се е чудил за какво си говорят жабите, та вдигат такава олелия.

Истината е, че те са големи клюкарки и бърборани.

Един ден жабата Квака си говореше с приятелката си Кваки. Те обсъждаха съседа  си Квачко

Квака разказваше на Кваки как той от цяла година не се къпал и миришел отвратително, нищо че живеел в близост до езерото.

В този момент Кваки прекъсна Квака и я попита:

– А ти знаеш ли, че той си е намерил годеница?

– Не, сега научавам, откъде разбра?- запита от своя страна Квака?

– Чух съседа да си говори с мъжа ми.                      

– А знаеш ли коя е ?- отново запитала Квака.

– Да, казва се Кикимора, живее най-навътре в блатото и е толкова кална, че никой не знае как изглежда.- казала Квака.

И двете приятелки започнали така да се смеят, че и тези, които не знаели за какво квакат, започнали и те да квакат и започнало едно такова велико квакане, че никой не разбрал кога се оженели Квачко и Кикимора и изобщо дали са го направили.

......................................

Кристиян Богдански

12 год.

Томчо Гомчо и Мединка Бединка се запознали в блатото.  Томчо поканил Мединка на своя бал за дама.

И след това….

Двамата се гледали, гледали, също както в турски сапунен сериал…Влюбели и скоро се сдобили със  150 деца.

И след това…

Те живели дълго и сигурно щеше ли да живеят и до сега, но един ден Бери Гери ги настъпил и убил безжалостно.

Бери Гери е ловец на диви кучета и жирафи.

Преди да ги лиши от живота, той им казал, че са много плодовити  и затова  трябва да ги убие.

Жабите се молели:

-Не ни убивай! Не ни убивай!

Но молбите не помогнали.

И след това…

Бери Гери се завърнал в Африка, а в блатото жабите още разказват за нещастното семейство на Томчо Гомчо.

......................................

Мартина Дочева

11 год.

             

 Жабчо и Жабка били две говорещи жаби.

Жабчо е жабокът, а Жабка – жабураната.

- Здравей!- каза Жабчо

- Здравей!- каза Жабка.

- Искаш ли да ме придружиш на бала, който дава негово величество Жабока? - попита я той

- Не знам – отговори Жабка.

Жабчо започнал да я умолява:

- Моля те, моля-яяя.

Най- накрая на Жабка и омръзнала да го слуша и казала:

-Да.

Отишли на бала и за жалост Жабка видяла най- ужасяващият танц в жабешкия свят. Жабчо започнал да се кълчи тялото си по най-странен начин, че след пет минути паднал на пода от болки в кръста. Паднал и застенал:

-Ох, жабешкият ми кръст ме боли ужасноооо.

След бала от съжаление Жабка взела, че се оженила за Жабчо. Скоро след сватбата те отново започнали да се карат.

- Аз искам 1000 децата- казала Жабка.

- Не. Аз искам само 500 –казал Жабчо

Накрая те си родили 1500 попови лъжички. А поповите лъжички станали на жабки и такава врява вдигали, че така и не се разбра как продължава историята на Жабчо и Жабка.

 В учебен център "Малкият принц" гр. Карлово продължава записването за курсовете по творческо писане.

От 17 юли за тийнеджъри  на възраст от 15 до 18 години.

От 24 юли за деца от 9 до 14 години.

тел. 0877662170

За да израснеш, трябва да изкорениш много,много боабаби.

За да се радваш на пеперуди, трябва да изтърпиш няколко гъсеници.

За да намериш щастието, трябва да се грижиш за една роза, въпреки бодлите  й.

За да видиш невидимото, трябва да отвориш сърцето си .

Най-истинската любов е тази, която ти помага да растеш, да се развиваш, да достигаш светлината на знанието. Тази любов, която те прави свободен, мислещ, смел и уверен, за да преследваш мечтите си.

Учебен център „Малкият принц“ ще помогне на родителите да покажат по този начин любовта си към своите деца. Ще бъде мястото, в което лесно се учи, докато се играе.

Работата в малки групи дава възможност да се обърне специално внимание на всяко дете, да се запази неговата уникалност и едновременно с това да се изгради доверие и уважение към другия, зачитане на неговите интереси и желание да работят заедно.

Учебен център „Малкият принц“ има за цел да пробуди интерес към четенето, да изгради умения за логическо мислене, да разпали любопитството към знанието, да развие въображението. Ние искаме децата ни утре да бъдат мислещи, интелигентни хора с богата обща култура и уверени в своите възможности.

Ако това е и вашата мечта,

елате заедно да я направим реалност!    

Учебният център гарантира успех в подготовката за тестовете за  външно оценяване /4 - 7 клас/, зрелостните изпити по български език и литература, математика, английски език, информационни технологии и природни науки.

Предлага качествена подготовка за кандидатстудентски изпити по журналистика, български език и литература, езикова култура, математика, информационни технологии и химия.

Тук е мястото, в което се създават и развиват умения в различни аспекти на познанието. Изнесените уроци в Исторически музей Карлово, Национален музей „Васил Левски“, Градска библиотека Карлово и комплекс „Старинно Карлово“ провокират творческата нагласа в децата и възпитават в дух на родолюбие.

Предлага ме Ви да придобиете знания в приятна и позитивна среда, в която звучи музика, и работят преподаватели, знаещи и амбициозни.

А таксите?!

Таксите са достъпни за всеки, който иска да инвестира в знанието.

Валя, Габи, Кристиян и Вики-
част от групата по творческо писане

Учебен център "Малкият принц"
адрес : ул. "Александър Стамболийски" № 14
гр. Карлово

Денят 24 май

Днес е Ден на духовността, на словото, на свободната мисъл.
Така е било преди повече от 100 години. Така е и сега, макар че духовното е изместено някъде в ъгъла на обществото  ни, което се разпъва от бедност /най-вече морална/, от меркантилност, от страх, от омраза, от завист. То се лута в пространството на своята безпомощност и брои поредния атентат. Обзето от страх, демонстрира фалшив оптимизъм.
Днес по традиция или пък по инерция се прекланяме пред делото на Светите братя- Кирил и Методий . Изразяваме уважението си, искрено или куртоазно,  към техните следовници,  но дори и така:
Щом има памет - има смисъл,
Щом има смисъл- има бъдеще.
Макар и това преклонение да е по традиция, ритуално и често парадиращо нечии политически имидж все още  е хубаво, че  има толкова много цветя, че все още  има деца, светли и чисти, върху които да изпишем своето бъдеще.
Все още ги има и онези, които са в училище не заради непрекъснато повишаващите се  / каква жалка манипулация на общественото мнение / заплати. Които са в училище
въпреки засилващото се недоволство на родители, търсещи виновник за собствените си неуспехи,
въпреки ескалиращата, позволена демонстрация на незачитане на правила,
Въпреки световните политически тенденции масата народна да бъде слабограмотна, немислеща и втренчена само в парите.
Все още има хора на духа, които творят светове в слово, багри и музика.
Все още има хора и за  щастие мои приятели, с които общуването е изпълващо, вдъхновяващо, истинско. Които носят светлина в себе си и я даряват с чисто сърце.
Които живеят, за да обичат.
И обичат, за да живея.
Едно общество има нужда от такива хора, защото въпреки плевилите - морални, политически и меркантилни, бъдещето е възможно само с преоткриване на себе си, чрез израстване на човека в нас, чрез знание, мисъл и любов.
Вярвам в това.

И живея за това.

 Честит празник!

Да е светъл пътят ти, приятелю!

Нощта пада над родния ми град. Звездите "обсипват свода небесен", балканът запява своята стара хайдушка песен. И се сливат в едно минало и настояще. В този миг замира сърцето ми, заслушано в тъгата.Поглеждам звездите. На моето небе грее нова звезда, тя се усмихва и ме гледа ласкаво с очите на приятел.
Знам,че това си ти, професоре. Знам, че вярваше в малкия принц и затова се усмихваш сега. Знам, че страстта ти към живота те караше да се взираш в миналото, за да предусетиш бъдещето.
Знам, че настоящето те разочароваше.
Знам, че имаше своите вери и ги отстояваше.
Знам, че изречи думи, които не се харесаха на всички.
Знам, че се осмели да се съмняваш в теории.
Знам, че обичаше моя град и своя град, и света. Обичаше младите хора; радваха те светналите им очи, когато те слушаха. Знание, дързост, искреност, достойнство - невероятна харизма, която ни превръща в съмишленици. А словото се лееше като река, в която потъваш и се издигаш, и плуваш в посока към онова утре, което ни кара да се събуждаме сутрин. Което ни кара да вършим делата си според потребностите на ума и сърцето. Което остава, за да разказва за това, което е било, и за нас, които сме търсили истината за живота и смъртта.
Спомням се деня, в който се срещнахме в дома на Апостола, и мястото, на което се разделихме - дома на Апостола. Левски те свърза с Карлово. Любовта ни към Левски свърза нашите вери и надежди. Толкова думи са запечатани в съзнанието ми. Толкова споделени мисли и желание за един дълъг разговор в удобен ден и час. И този ден и този час ще се случаи, знам - там, отвъд, и пак ще бъде хубаво...
Гледам звездите над моя роден град и светлината топли душата ми.

Да е светъл пътят ти, приятелю!

Иван Стоянов е роден на 12 февруари 1949 г.
Средно образование завършва в Гимназия с преподаване на руски език „Васил Каравасилев“ в Плевен (1967), а висше със специалност история във ВТУ „Кирил и Методий“ (1971).
Трудовия си път започва като учител в ОУ „Христо Ботев“, с. Паисиево, Силистренско (1971). Преминава на научна работа в Окръжния исторически музей в Плевен (1974). От 1975 г. е преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България“ на ВТУ „Кирил и Методий“. Доктор от 1983 г. и доктор на историческите науки (2002). Професор от 2004 г. [Научните му интереси са в областта на политическата история на Българското Възраждане и първите години от развитието на Княжество България. Ръководител на дипломанти по магистърски програми и докторанти.
Заместник-декан на Исторически факултет на (1989–1991), заместник-ректор (1991–1993) и ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (1995–1999). Началник на отдела за Научно-изследователска дейност. Член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) от 1996 г. Председател на Постоянната комисия по обществени науки към НАОА (2000–2003). Председател на Постоянната комисия по хуманитарни науки и изкуства към НАОА от 2003 г. Председател на фондация „Васил Левски“ от 2013 г.

Напусна ни на 28 април 2017 г.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Блага вест за любов.

Спасение чрез любов. 

Изкупление с любов.

Надежда и любов.

Упование и любов.

Смисъл, 

цел,

път,

посока,

бъдещност...  

и  поезия, в която живеем най-истински!

                                           Мина и Яворов

"То беше ден Благовещение. Блага вест я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми подобно на бяла лилия сред поле през май, покрито с цветя, подобно на лилия, от която не е по-бял снега, по-висока от другите, но навела своята ароматна главица. Тя радваше очите ми - и опияняваше душата ми".

Прохладен лъх от ангелско крило,
                о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън...
Зора се зазорява вън.
Мелодия неземна сред нощта,
                о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.
Душата ми тъгува и мълчи,
                о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи -
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън...

25. март, 06

Импресии

Парк Ашикага, Япония

Протягам ръка и докосвам лилавите върхове на дървото в края на улицата…

Щастлива съм, че мога да ги докосна с ръка.

Вече не питам защо дървото е лилаво.

Вече не искам да знам, защо е израснало в края на пътя.

Дори не ме впечатлява фактът, че е само и очертава края на хоризонта

Стига ми, че мога да погаля върховете му.

.......

Главата ми – бяло глухарче.

Чакам нечии устни да ме издухат в безкрая.

Представям си зелена поляна, 

оживяла от хиляди, хиляди глухарчета

и дете, 

което си прави букет от тях.

Зеленото е още по-живо от ефирността на бялото.

Русата коса на детето грее като слънце.

И времето спира.

Вече не се задъхва

Вече тръпне в очакване на онзи полет,

който ще превърне бялото глухарче в облак от нежност,

реещ се над пролетно зелена поляна.

Чакам детски устни, за да се превърна в реалност.

 ........

Думите се зазиждат в дълбините на душата ми.

Разбивам стените с юмрук,

с глава,

с надежда

с  вяра и очакване…

Стената става по-дебела,

Парк Ашикага, Япония

думите избледняват,

и не защото губят смисъла си…

И така дни и нощи,

 нощи и дни...

Светлина и тъмнина,

синьо и сиво,

Жълто и зелено,

Зелено, зелено…

Тъгата се разтваря в топлия скут на безвремието

и загубва смисъла си,

зазидана в безкрайното безсилие на думите.

Този вестник е нашият начин да изразим почитта си към първия български журналист и преклонението си пред всички онези, които наричаме будители и пазители на българското. В техните личности има нещо много удивително.

Удивително е да бъдеш свободен в робско време.

Удивително е да имаш куража да искаш и да търсиш знанието.

Удивителна е силата на духа, за да не се предаваш пред трудностите, да не се окайваш, да не изменяш на себе си.

Удивително е да обичаш с цялото си сърце един беден и непросветен народ, да му прощаваш, когато те предава, и да го водиш напред към различното бъдеще.

Удивлява и фактът, че вместо да живееш осигурено и спокойно, да обезпечиш материално семейството си – ти издаваш със собствени средства вестници, книги, учебници, речници… И го правиш със съзнанието, че така работиш ползу роду, без да търсиш благодарност, а е факт, че и днес такива каузи не се оценяват по достойнство. Никога меркантилното не е успявало да разбере идеалното.

В този ред на мисли ми се иска с подобно поведение да удивим себе си. Да запазим чисто човешкото си достойнство, да отстояваме на пошлото, да се борим с простащината и да държим будно човешкото си и национално съзнание. Всичко това ще предаде смисъл на днешния празник.