Блогът на Христина

Някъде изгубих част от себе си.

Онази част, която ми казваше да бъда.

Онази част, която ме караше да вярвам,

да мечтая,

да търся

Някъде изгубих възможността да се самосъжалявам,

да скърбя по несъществуващото,

да копнея за невъзможното.

Някъде остана онази част, която ме караше да чувствам.

Да ме боли,

да откривам,

да се раждам и умирам от любов.

Някъде изчезна всичко това..

Остана другата част,

осъзнала самоизмамата,

себедоказването,

самоуважението

и тъгата...

Да, тъгата, Хорацио,

тъгата по теб.

Giovanni Auriemma