Блогът на Христина

Дъждът…в нас.

Дъждът, който сте стича по лицето ми…вместо сълзи

или като сълзи…

Самосъжаление,

ранимост,

очакване,

болка

Дъждът и копнежът за онази стреха, под която ще се подслоня.

Подслонът на думите,

на топлината ,

на приятелско рамо,

На чашата вино, изпита бавно на глътки

под звъна на дъжда,който отмива,

пречиства,

 с който изчезва самотата,

тъгата и копнежът по невъзможното.

„Страхливо започва живота си, Иване!”.

Страхливо продължаваме живота си, Иване!

Страхливо, се вглеждаме в себе си, Иване!

…

Какъв чудесен дъжд…

изтичам в него,

изчезвам може би,

Остава само чашата с червено вино,

 в което пада капка по капка дъжда.

Наздраве, Иване!