Блогът на Христина

Хубав е светът, оглеждащ се в локвата..хубава е локвата с дъх на дъжд и пролет.

Хубав е животът в своята илюзорна двойственост,

Хубавите са цветята, посадени в градината на любовта и болката.

Хубави се очите на приятеля, отразили синевата на небето.

И аз съм хубава.

И ти си хубав.

И светът е прекрасен,

обърнат с главата надолу в локва от пролетен дъжд.

Това е разковничето да гледаш света обърнат наопаки,

тогава всичко си идва на мястото

И остава възможността един ден да вдигнеш очи и да видиш същото онова небе, отразявало се в локва вода по улицата на самотното ти бягство.