Блогът на Христина

Лисицата изскимтя и се събуди.

Беше нощ - топла и тиха. Погледна небето, тук-там блещукаха звезди. Далече, далече се движеше някаква светла точка, премигваше и бързаше да се скрие зад хоризонта.

Нещо загложди в очите на лисицата и малки вадички протекоха по муцуната й.

Беше сънувала малкия принц и когато се събуди, усети такава празнина,че й дожаля за себе си.

Знаеше, че малкият принц е там на своята планета, която не се вижда в тази беззвездна лятна нощ, знаеше, че той е зает с изскубването на своите боабаби и в грижите за своята роза.

Знаеше, но нали вече беше опитомена,  можеше да изпитва тъга.

И лисицата се сви, затвори очи, примамвайки съня. Сега усети, че се носи над земята, далече, далече към ослепителната светлина на звездите.

Лисицата се усмихваше, заспивайки.

…

Малкият принц седеше, провесел крака от своята малка планета. Беше капнал от умора, изкорени днес цели 63 боабаба. Беше щастлив, нямаше какво да застрашава розата, и тя радостно го даряваше с най-прекрасната си усмивка. Малкият принц погледнат в посока към Земята, за миг си спомни своята стара приятелка- лисицата. Усмивка озари лицето му.

 После  стана и продължи работата си, защото никога не се знае кога можеш да пропуснеш да изкорениш някой боабаб и той да завземе сърцето ти.