Йордан Радичков и неговото дълго изречение

            Каквото и да кажем за Йордан Радичков ще бъде малко и незначително. Защото всичко изглежда дребно пред неговия огромен талант. Мнозина писатели оставят диря след себе си в литературния космос, но малцина са тези, които изграждат свой свят-неповторим и обаятелен. Такъв свят изгради със своето творческо Йордан Радичков- свят чудноват, изпълнен с верблюди и странници, с неповторима задушевна атмосфера, с тайнственост и многозначителност. Свят - загадка и предизвикателство за мислещия човек, защото привидно всичко е толкова реално, но и толкова невъзможно. 

       Първата ми среща с творчеството на Радичков бе с пиеса „Януари”.Тогава бяхме деветокласници и за първи път ни заведоха на театър в София. Признавам си малко разбрахме от това, което се случваше, някой изчезваше, на негово място идваха вълците…Спомням си атмосферата в Народния театър, празничността и вълнението ни, а другото- смисъла, идеята разбрах по-късно. Защото трябваше да узрея за Радичков. 

За него бе узрял Кирил Харисков, онзи мой учител с магнетично излъчване, който не разбираше, а сякаш живееше в тайнствения радичковски свят. И той като писателя бе убеден, че човекът наистина е едно дълго изречение. Изречение, което завършва по различен начин в зависимост от това как сме живели. 

В „Данчо, който стърчи” Дончо Цончев разказва една случка от своето приятелство с Радичков. Случка прозаична, но с поразяващ край....  

...."Урежда се голям лов в Русенско. Седмици наред се говори за него. Цялата тайфа за няколко дни -направо малко царско сафари.Последната нощ преди да тръгнем, не спах нито секунда. 

Не бях на този лов. не ме взеха. В последния момент Тодор Живков погледнал имената и очевидно не е изгарял от желинаи да бъда в компанията му.
Е, не съм гимназистка,слава Богу. Излязох сам по къра из Шоплука. Вървах, докато се скапя от умора, и ето че забравих за Русе. А вечерта, като седнахме на масата с други приятели, ми дойде на ум, че може да се намери и нещо додстойно в моя случай. Големи яйца, ако събирам гилзите в краката на Първия. да трепят , ако щат, и динозаври..

.В понеделник сутринта чех името си откъм улицата, много силно. Излязох на балкона и видях до една черна лъскава Волга Данчо Радичков. Беше в официален костюм. до него- съпругата му Сузи.. Моят приятел дължаше в ръцете си голяма табла, върху която нещо беше завито с бяла кърпа. Гледах го то четвъртия етаж долу, а ми се стори,че стърчи. така се очертаваше- като на огромни кокили. 

- Здравей!- Здравей - рекох

- Може ли да се качим за малко?- Качете се, де
Завитото в кърпата беше фазан. Оскубан, очистен- като за изложба.

Съвсем други неща си говорихме. За Русе и царския лов изобщо не стана дума. Смяхме се. Черпихме се. И ...така. Аз нищо не попитах. И Данчо нищо не ми каза. Интересно- с този човек винаги можем да си говорим за каквото и да е било. А понякога просто да си помълчим заедно. Вероятно това за нас е полезно, защото думите ни трябват. Да си вадим хляба с тях. И да запълваме ужасните пропасти, които тъй наречените най-разумни същества на планената страстно измислят за себе си.

Та като разгръщах онзи ден дневника си, попаднах на рисунка, в която Данчо съм го източил нагоре- главата му наравно с четвъртия етаж. Така съм отбелязал усещането, че това момче стърчи.

Понякога отварям книгите му- те до една са на бибилиотеката ми, още от "Свирепо настроение". Зачитам се. Спомням си миналота и размишлявам за него. И за днес размишлявам. За поведението ни в непредсказуемите повратности на времената.И за да не се обърквам, да не се ядосвам напразно, обръщам се навътре към собствената си душа. Там е спокойно. Приятелите ми са по местата си."
        Да, Йордан Радичков ще продължава да стърчи над нас, ще продължава да провокира нашето въображение и мисъл. Ще продължава да бъде, в l9;воя невероятен свят- по-истински и по-прекрасен. И всяко разгръщане на страниците на негова книга ще ни позволи да се докоснем до него. 

И нека пак си припомним неговото слово: „Човекът представлява едно дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки. Човешката библия е съставена от тези именно изречения, но тъкмо заради това се чете от всички с увлечение.” 

Иска ни се изречението на Йордан Радичков да завършва с многоточие. Иска ни се днес /24 октомври 2009г/, когато отбелязваме неговата 80-годишнина, той да бъде тук сред нас, но съзнаваме, че ние- човеците- не се задържаме дълго на тази земя, един ден просто си тръгваме и продължаваме някъде другаде. Уверена съм, че Йордан Радичков там продължава да разказва своите истории и да пише дългото си изречение. 

Есенни дни на книгата

Карлово -2009 г.