Денят 24 май

Днес е Ден на духовността, на словото, на свободната мисъл.
Така е било преди повече от 100 години. Така е и сега, макар че духовното е изместено някъде в ъгъла на обществото  ни, което се разпъва от бедност /най-вече морална/, от меркантилност, от страх, от омраза, от завист. То се лута в пространството на своята безпомощност и брои поредния атентат. Обзето от страх, демонстрира фалшив оптимизъм.
Днес по традиция или пък по инерция се прекланяме пред делото на Светите братя- Кирил и Методий . Изразяваме уважението си, искрено или куртоазно,  към техните следовници,  но дори и така:
Щом има памет - има смисъл,
Щом има смисъл- има бъдеще.
Макар и това преклонение да е по традиция, ритуално и често парадиращо нечии политически имидж все още  е хубаво, че  има толкова много цветя, че все още  има деца, светли и чисти, върху които да изпишем своето бъдеще.
Все още ги има и онези, които са в училище не заради непрекъснато повишаващите се  / каква жалка манипулация на общественото мнение / заплати. Които са в училище
въпреки засилващото се недоволство на родители, търсещи виновник за собствените си неуспехи,
въпреки ескалиращата, позволена демонстрация на незачитане на правила,
Въпреки световните политически тенденции масата народна да бъде слабограмотна, немислеща и втренчена само в парите.
Все още има хора на духа, които творят светове в слово, багри и музика.
Все още има хора и за  щастие мои приятели, с които общуването е изпълващо, вдъхновяващо, истинско. Които носят светлина в себе си и я даряват с чисто сърце.
Които живеят, за да обичат.
И обичат, за да живея.
Едно общество има нужда от такива хора, защото въпреки плевилите - морални, политически и меркантилни, бъдещето е възможно само с преоткриване на себе си, чрез израстване на човека в нас, чрез знание, мисъл и любов.
Вярвам в това.

И живея за това.

 Честит празник!