Translate

понеделник, 1 май 2017 г.

Да е светъл пътят ти, приятелю!

Нощта пада над родния ми град. Звездите "обсипват свода небесен", балканът запява своята стара хайдушка песен. И се сливат в едно минало и настояще. В този миг замира сърцето ми, заслушано в тъгата.Поглеждам звездите. На моето небе грее нова звезда, тя се усмихва и ме гледа ласкаво с очите на приятел.
Знам,че това си ти, професоре. Знам, че вярваше в малкия принц и затова се усмихваш сега. Знам, че страстта ти към живота те караше да се взираш в миналото, за да предусетиш бъдещето.
Знам, че настоящето те разочароваше.
Знам, че имаше своите вери и ги отстояваше.
Знам, че изречи думи, които не се харесаха на всички.
Знам, че се осмели да се съмняваш в теории.
Знам, че обичаше моя град и своя град, и света. Обичаше младите хора; радваха те светналите им очи, когато те слушаха. Знание, дързост, искреност, достойнство - невероятна харизма, която ни превръща в съмишленици. А словото се лееше като река, в която потъваш и се издигаш, и плуваш в посока към онова утре, което ни кара да се събуждаме сутрин. Което ни кара да вършим делата си според потребностите на ума и сърцето. Което остава, за да разказва за това, което е било, и за нас, които сме търсили истината за живота и смъртта.
Спомням се деня, в който се срещнахме в дома на Апостола, и мястото, на което се разделихме - дома на Апостола. Левски те свърза с Карлово. Любовта ни към Левски свърза нашите вери и надежди. Толкова думи са запечатани в съзнанието ми. Толкова споделени мисли и желание за един дълъг разговор в удобен ден и час. И този ден и този час ще се случаи, знам - там, отвъд, и пак ще бъде хубаво...
Гледам звездите над моя роден град и светлината топли душата ми.

Да е светъл пътят ти, приятелю!





Иван Стоянов е роден на 12 февруари 1949 г.
Средно образование завършва в Гимназия с преподаване на руски език „Васил Каравасилев“ в Плевен (1967), а висше със специалност история във ВТУ „Кирил и Методий“ (1971).
Трудовия си път започва като учител в ОУ „Христо Ботев“, с. Паисиево, Силистренско (1971). Преминава на научна работа в Окръжния исторически музей в Плевен (1974). От 1975 г. е преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България“ на ВТУ „Кирил и Методий“. Доктор от 1983 г. и доктор на историческите науки (2002). Професор от 2004 г. [Научните му интереси са в областта на политическата история на Българското Възраждане и първите години от развитието на Княжество България. Ръководител на дипломанти по магистърски програми и докторанти.
Заместник-декан на Исторически факултет на (1989–1991), заместник-ректор (1991–1993) и ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (1995–1999). Началник на отдела за Научно-изследователска дейност. Член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) от 1996 г. Председател на Постоянната комисия по обществени науки към НАОА (2000–2003). Председател на Постоянната комисия по хуманитарни науки и изкуства към НАОА от 2003 г. Председател на фондация „Васил Левски“ от 2013 г.
Напусна ни на 28 април 2017 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Можете да използвате някои HTML маркери, например:
<b></b>, <i></i>, <a href=""></a>