Имало е по- мрачни времена.
Имало е по - страшни времена.
Времена на терор,
времена на кървави мистерии.
Но историята не помни по- срамни времена -
о, мое време,
време на Голямото лицемерие!
…
В този
мошенически и кървав век
сред този
народ
от света и
от Бога отлъчен
ако срещнеш
честен човек –
убий го
да не се
мъчи!
Ето, тези цитати ми идват на ума днес,
когато моите ученици са срещнаха с реалността. Днес бе денят, в който зрелостниците
трябваше да покажат знания за родния си език. Да покажат едно ниво на обща
култура върху българските класици. Днес беше времето, в което трябваше децата
да се почувстват пораснали, да проумеят, че за това, което им предстои, ще
зависят единствено от себе си, от своите знания, от своите амбиции, от своите
възможности.
О, наивност на средна възраст!
Днес беше поредният ден, в който ние, възрастните,
показахме как се живее в България.
За пореден път показахме, че да имаш
принципи и морал не е добродетел. Че понятия
като чест, себеуважение са ненужни.
Ние учихме децата на много неща, но това
са книжни и ненужни знания, ако не са подкрепени от личния ни пример. Какви хора изграждаме, като
им показваме, че за да успееш не е нужно да полагаш усилия, да си постоянен,
да искаш и да можеш, а е важно да имаш модерен телефон, „добри приятели”, мили
квестори…Днес за пореден път ги научихме да презират честния човек, онзи, който иска да покаже своите знания,
онзи, който иска да навлезе в живота с основни познания. За съжаление, мнозина от тях ще търсят късмета
си в друга държава, в друг свят, защото тук…
Е , днес имаше и друго поведение. Имаше професионално
свършена работа, имаше доблестни учители и зрелостници, уверени в своите знания.
Точно заради последните ще кажа, че си струва да бъдеш принципен и морален, че
си струва да бъдеш недоволен човек, но не и доволна свиня.
Извинявам се на всички мои ученици, които
се почувстваха предадени, употребени, които не показаха максимума на знанията
си, защото трябваше другите ,тарикати, да изкарат изпита. Извинявам се на
онези, които накарах да вярват, че когато знаеш, когато можеш - нищо не може да
те спре.
Извинявам се и на онези колеги, които
осъзнават, че учителската професия не е просто борба за хляб, а отговорност
пред бъдещето.
На всички останали ще кажа, че след близо
тридесет години учителски стаж, аз съм отвратена от системата и за поредна
година на 24 май ще се чувствам обидена, засрамен и огорчена.
Но за това не са виновни децата.
Ние сме виновни пред тях!
Децата са наша отговорност, наша болка и
нашето наказание!
А един мой ученик снощи ми писа:
„Стресни се, племе закъсняло!/ Живейш ли,
мреш ли, ти не знайш!...от Вас си спомням, като четохме и "Йохан, Йохан...", сякаш ви виждам
как го казвате .”
Ами за тези деца си струва.
Останалото е мълчание!
...
И апропо…да се върна на думите на Стефан Цанев…да
искам и да бъда честен човек, не е мъчение…може би не е най-комфортното
състояние, но човек е това, което са принципите, ценностите и моралът
му!
"Животът е извор на наслада; ала където пие и сбирщината, там всички кладенци са отровени.
ОтговорИзтриванеОбичам всичко чисто, ала не обичам да гледам ухилените мутри и жаждата на нечистите.
Те хвърлят своя взор в кладенеца и от кладенеца сега блещи насреща ми противната им усмивка.
Те отровиха светата вода със своята сласт, когато назоваха своите гадни сънища, наслада, отровиха дори и словата.
Пламъкът трепва сърдито, когато те допират до огъня мокрите си сърца; самият дух възвира и дими там, където сбирщината пристъпва към огъня.
Сладникава става и се разкапва овошката в тяхната ръка; погледът им поразява овощното дърво и бури и ветрове прекършват съсухрените му върхове и стволове.
И не един, който се отвърна от живота, всъщност се отвърна само от сбирщината: защото не искаше да сподели кладенец и пламък и овошка със сбирщината.
И не един, който отиде в пустинята и търпеше жажда заедно с грабливите зверове, искаше всъщност само да не седи с мръсни камилари край оазиса.
И не един, който дойде като унищожител и като градушка връхлетя всички посеви, искаше всъщност само да сложи ногата си в устата на сбирщината и така да затъкне нейната ненаситна паст.
И залъкът, който най-често засяда на гърлото ми, не е това, да знам, че самият живот се нуждае от вражда и смърт и мъченически кръстове.
Но аз питах нявга и едва не се задавях от въпроса си: „Как? Нима животът се нуждае също и от сбирщината?“
Мигар има нужда от отровени кладенци и вонящи огньове, и гадни сънища, и червеи в хляба на живота?"
Тъй рече Заратустра
Матей 23:27, 23:28, 16:6
ОтговорИзтриванеОпределено цитата:
ОтговорИзтриване23:27.Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.
23:28. Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
Не се отнася за г-жа Дамянова. Убедена съм в искреността на написаното от нея.Не мисля, че е просто преструвка.
Това беше и един от въпросите в матурата.
ОтговорИзтриванеА един мой ученик снощи ми писа:
„Стресни се, племе закъсняло!/ Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
Странно съвпадение, пораждащо съмнение и тъпо умозаключение.Естествено не е невъзможно.По-важно е какво ще направите догодина по същото време или няма нужда от подобрение?