Ангел Грънчаров

Словоблудството в интернет

Каква е разликата между спамаджията – драскачът, плямпалото, графоманът, словоблудстващият – и нормално пишещите?

За прeбиваващите в интернет, каквито сме всички ние, този въпрос съвсем не е маловажен. Наистина са отвратителни хората от категорията на „спамиращите“, сиреч на произвеждащите всякакви, най-вече умствени и емоционални отпадъци и боклуци. Които ги опаковат в „литературна форма“ и след това задръстват ефира. Тия хора са безкрайно нахални дърдорковци, които бълват нелепици, при това са доста самонадеяни, нахални и арогантни. Някои от тях заслужават и прозвището „щатни оплювачи“. Всякакви шарени птици има в джунглата, наречена „интернет“.

И обикновено мнозина херои на неуморната интернетна дейност все се мислят за оскърбени непризнати „гении“. Все някой им бил длъжен, все искат признание, все са недоволни и дърдорят ли, дърдорят. Не млъкват тия хора и в тази ситуация, когато човек е обкръжен от толкова и така неуморни плямпала, започва да чувства неудобство да пише и говори – за да не започнат и него да го приемат също за такъв графоман или плямпало. Но все пак, възможно е, тук-там сред несметните множества от плямпала, драскачи и дърдорковци да има и човек свестен, смислен, разумен – но как да го отличим от другите, от тия, които нищо друго не правят, освен именно да спамят пространството около себе си пък и доста надалеч?

Плямпалата, на първо място, съвсем нямат усет за мярка. Съобразно това те се познават по „километричните текстове“, приличащи на „словесни помии“ На второ място графоманите и плямпалата имат обичая да се изказват по въпроси, от които хептен не отбират, сиреч се изказват или драсчолят най-дилетантски. Крещящата некомпетентност отличава графомана от сериозния писател, който именно се изказва само по въпроси, от които разбира, по които е компетентен, е специалист. Това особено си личи когато се засягат теми от, тъй да се рече, „общ човешки“, „житейски“, сиреч философски характер.

По-нататък се иска известен талантец за да почнеш да пишеш, а също и да говориш пред публика. А за това се иска и известен опит, практика. Добре е първо човек достатъчно дълго време да е писал за себе си – преди да има дързостта публично да излезе пред читателите. Вярно, в днешни условия можеш един вид да „тренираш“ и да се упражняваш в писане направо пред очите на евентуални читатели, но тогава рискуваш – ако тези читатели имат вече някакъв изработен вкус – да ги отвратиш от себе си, сиреч да се изложиш. Затова всеки, който пише публично, е добре поне да пуска текстовете си след поне малко по-старателно преработване, изпипване, изглаждане, иначе нещата не се получават и човек просто се излага.

Има и нещо друго: по-добре нищо да не кажеш, отколкото да кажеш… нищо. Безсмислието е коварната болест на тия, които си позволих да нарека „спамаджии“. Смисълът се ражда в доста продължителни родилни мъки, а когато си наумиш, че „няма нищо по-лесно от тази работа“, от писането, тогава на света се появява още един драскач-графоман или плямпало. Говоря за „плямпала“, понеже, знам ли, скоро блоговете могат да станат „аудио“, пък, както е тръгнало, могат да станат след време и подобни на телевизиите, сиреч да се появят нещо като „персонални телевизии“.

Ето и това последното е ясен признак на плямпалата-графомани: те са нервни, излъчват нервност, липсва им доброжелателност, да не говорим за благородство, обикновено са темерути като характери, които обаче се преструват на тарикати, и умеят, накрая, страшно да нервират публиката, да я заразяват с неприятни емоции или просто с едно непоносимо отегчение.