...ние сме родени да помириме любовта с живота!

Не можеше да не си тръгне през лятото, защото какво е морето без лятото и какво е лятото без Бургас?!
Не можеше да не си тръгне от този свят наранен и ограбен, защото не беше за този свят, защото носеше един друг свят в себе си, а в него нямаше място за неискреност.
Христо Фотев е най-прекрасната ми среща със себе си. Имам неистова нужда от неговата поезия и никога няма да забравя неговото човешко и извънчовешко излъчване, няма да забравя едрите равадиновски звезди и мастиката с дъх на море.
"Не искам да живея без морета
и без герои - искам да живея!"

Не искам да живея без море, без вярата си в Дон Кихот,
без блясъка в очите на Ромео и тъжната вечерна синева.
Не искам да живея без измамната илюзия за смисъла на всяко начинание,
без трепета от лятното докосване,
без мълчаливото приятелство и
тишината на отминалото...
Не мога да живея без мелодията на думите,
мистиката на словото,
без болката и красотата на изреченото.
Не мога да си взема сбогом с Христо Фотев, защото знам-
него ще го има и тогава, когато времето ще заличи стъпките ми.
Ще го има, защото морето живее вечно
и
любовта също.