Носталгично

Да започнем от начало.

Да преоткрием света,

да преоткрием себе си

да е есен, да е студено,

да е тъжно, да е истинско

да е топло в нечия ръка,

да тупти сърцето до пръсване

да ухае на зимни цветя

и да бъдем млади,млади, млади….

О, ностолгийо по това, което беше,

което пропуснахме,

от което страдахме и си мислихме,

че сме най-нещастните в света.

О, самоизмамо на думите…

И безумно шеметно въртене  на земята,,

О, вечери удавени с коняк и разговори в тъмното…

 и срещи, и сбогувания,

срещи и раздели,

срещи, срещи,срещи…

Да започнем отново пак…

С тишината в нас,

в заслушването в онези гласове, които спореха

гневяха и

се молеха в нас.

Да започнем с онези вечер, в които татко ме чакаше

досадно верен там на пътя…

безпощадно загрижен и обичащ.

Беше есен,

беше пролет,

беше лято

и зима беше

И беше..беше…беше..

носталгично хубаво.

...

Страх ме е от старческо оглупяване.