За свободата и истината

размисли по повод една книга

„Истината е свята, свободата е мила” Тези думи избира Христо Ботев за мото на своя вестник „Дума на българските емигранти”.

Тези думи осмислят живота и делата на всички, които са имали дързостта да бъдат достойни хора. Казвам дързост, защото и преди, и сега се иска кураж и вътрешна сила, за да отстояваш себе си, да изграждаш и защитаваш принципите си, да пазиш достойнството си на човек.

А колко лесно се оправдаваме с времето, в което живеем, и колко лесно правим компромиси заради своето спокойствие. Заради залъка хляб и често приемаме да живеем без достойнство и в страх.

И как ,когато погледнеш двете възможни гледни точки, двата модела на изживяване, да избереш сивото, дребнавото?!  Въпрос на личен избора..

Истината и свободата. Толкова е простичко, толкова е ясно. Ако отстояваш свободата си, ако тя е твоята истинска същност, ако тя е над хляба, няма „власт над онази глава, която е готова да се отдели от раменете” - пак думи на Ботев. И как когато говорим за свобода и човешко достойнство, за избор и живот, отдаден на велика идея, как да не започнем от него и да не мислим за всички онези, които знаеха цената на свободата и я заплатиха с живота си. Как да не осмислим чрез нея и живота на ген. Владимир Заимов- избрал свободата да бъде честен човек, да защитава докрай достойнството си на офицер и патриот. Да погледне с отворени очи смъртта- виждала я е толкова пъти по бойните полета на три войни, и последните му думи да бъдат „Умирам за България”.

И ако се питате за коя България – за онази, за която бе предател, или тази, която го направи герой, истината ,понеже е свята, е само една - за България, която носим в сърцето си от първия миг на своето раждане, тази България, която ни свързва с миналото- с болката и падението, с вярата и победите. България на Ботев, на Вазов, на Левски. Не на измислени партийни величия, които се кълнят в нея, узаконявайки правото си да я грабят.

И ако свободата , усетена като вътрешна потребност, може да бъде отстоявана с цената на провалени мечти, на пропуснато лично щастие, с цената на  живота, то светостта на истината отдавана не респектира. Истината бива употребявана, присвоявана, преиначаване, задушавана от полуистини. И понякога ни се струва,че я няма, че е относително понятие, че не можеш да защитиш нещо толкова абстрактно. Можеш да приемеш по лесно факта, че бог е истина и се откажеш да я търсиш сред човеците или пък не, да продължаваш десетилетия да вярваш, да я искаш, да я откриваш. И ако го правиш това значи, отново,че си достоен човек, че си свободен, че си силен до толкова, че лъжата да не те обезкуражи, че и силните на деня да замълчат.

Истината, свободата, честта, човешкото достойнство, смисълът на живота - всичко това зададено и като въпрос, и като отговор провокира съвести, мислене и анализ на времето и човешкото поведение в книга, осмислила живота на едно семейство и станала факт след години на търсене на истината. Документалната книга за „героя от Калиманци и Тутракан”, за генерала, проявил храброст и сила в боевете, за човека, пред когото никога не е стояла дилемата да каже ли това, което мисли, или да замълча, за мъжа, който макар и с висок обществен ранг, не успява да осигури спокоен, обезпечен живот на семейството си, за сина, който не само наследява достойнствата на своя баща революционер, но и ги предава на деца си, учейки ги да търсят и отстояват истината и правото да бъдат човеци. Това е книгата за генерала и човека Владимир Заимов, живял в сложни и превратни времена, но успял да запази честта и личното си достойнство.- „Умирам за България” дава отговори на много въпроси, преборва неистини, повдига ореоли, за да се види преди всичко личността  и да се проумее житейския избор на човека Владимир Заимов.