С писък на гайда

Той изкачва поредна си планина, стигайки до себе си.
Аз чакам.
Той брои диви кози по стръмните скали на Пирин и се наслаждава на топлото есенно слънце.
Аз стоя в мъглата на делника и чакам.
После разказва за дъха на планината, за мириса на гората, за лазура на изгрева и за удолствието да го преживееш.
Аз слушам и в мен се раждат нови светове,
събужда се желанието да разказвам неговите- мои истории.
Най-накрая се срещаме там, на Шанз-Елизе, в топлата октомврийска вечер.
Бе възторг и копнеж, там в Париж...
...
Той търси нови светове под пластовете на времето.
Разкопава миналото и търси знаци за бъдещето.
Неуморно, целенасочено ,
а нощем цветните сънища го отнасят до най-истинската му същност.
Аз усещам в себе си стари спомени от минали прераждания и чакам.
...
Зима е.
Задъхано се изкачвам по склоновете на планината.
Бели къщи обръщат лица към слънцето.
Гората ухае на сняг.
И е толкова чисто,
и е толкова бяло...
Пресреща ме стара къща с покрив от камък.
Огън в камината,
чаша вино и разтворена книга на масата.
Чакат ме.
Отпивам на глътки топлина и нежност.
Стъпки отвън. ..
Зазвъняват хлопатари и чанове.
Писък на гайда отеква в душата ми...