За виното и любовта

             За да разбереш магията на виното, трабва да умееш да се радваш на живота, да му се наслаждаваш, дори и само в кратките часове, когато на масата се събира семейството, когато твоите приятели стоплят студената зимна вечер, когато се смесват ароматите на любов, приятелство и топлина. Само така можеш да усетиш онази жизнена тръпка, която преминава през тялото ти, носи омая и блаженство.

Хубавото вино е възпято в народни песни, в лирически творения, в градския фолклор.Хубавото вино крие истините за живота и носи насладата от него, но само когато умееш да му се радваш, когато можеш да контролираш омаята, затова и древните гърци, умерени във всичко, разреждали виното със вода, за да могат да твърдят, че :Във виното е истината.

Обичам виното.

Обичам червено вино, събрало топлината на лятото в цвета на залеза.

Обичам червеното вино, в което се оглеждат очите на любим човек.

Обичам замайването и ласката на първата глътка, носеща привкуса натрапчив на живота.

Обичам магията, в която ме потапя и усещам блаженство.

Понякога си мисля, че наистина малко трябва на човек, за да се почувства щастлив- огън в огнището, ласка в погледа на приятел и онези спомени от детството, които оживяват със своята топлина.

Спомням си дядо, който идваше вкъщи с неизменната даматджанка, налял с много обич вино от своето лозе. Донасяше сладката, залепваща по устните шера, после започващото да се врязва винце, напомнящо шампанско, и най-накрая, с първите зимни студове, розово тръпчиво вино, от което се замайваха главите на дядо и татко.

Спомням си бъчвите, големи колкото детската ми стая, в стария винпром на Карлово и онези чаши с високи столчета до вяка бъчва…и приятелските разговори, и оптиването от бялото и червеното вино…

Спомням си горчивият вкус на калоферския пелин, който задължително присъстваше на коледната ни трапеза…

И спомените ми са приятни, в тях няма отвръщение от пиянството, а носталгия по онези хора, които днес ги няма, хора близки, любими, умерени и в думите, и в пиенето. Затова спомените ми са тъй сладостни, малко тъжни и тръпчиви като старо вино.

           Но ако виното е това, която прави света красив, то любовта е всичко, за което си струва да живееш.

Сравняват любовта с виното, заради омаята, която причинява, заради силата, която чувсваш в себе си, заради безрасъдството да преминеш през гори и реки, за да спечелиш онези очи, които те примамват и омагьосват. Любовта понякога ни прави слаби, послушни и малко тъжни, както тъжна и самотна е пълната чаша забравена на масата.

Усещали ли сте трагичната самота на забравената чаша, мислели ли сте за болката, която изживява тя, запазила спомена за светлина и топлина, а сега изоставена! Ако сте се замисляли за всичко това, тогава сте разбрали, че любовта и виното искат всеотдайност. Те са отрицание на самотата. Те са усещането за пролетно утро и натегната от плодове есен. Ако се усетели със сетивата си тяхната зависимост и сте се врекли да им бъдете верни- значи сте познали щастието!

Затова приятели, нека пием за любовта!

Нека вдигнем пълни чаши с огнено вино. Нека усетим сладостта от живота, защото всичко е преходно, а най-преходни сме ние с нашите напразни планове, безполезни мечтания и материални цели.

Истината е във виното и в любовта!

Да пием за тях!