Translate

неделя, 22 ноември 2015 г.

Среща със Стефан Цанев

Имало е по-мрачни времена.
Имало е по-страши времена.
Времена на терор,
времена на кървави мистерии.
Но историята не помни по-срамни времена –
о, мое време,
време на Голямото лицемерие.


Векът на голямото лицимерие.
На маските и фалшивите величия, на показното милосърдие, на подменените надежди и вери, или огризки от вери, изхвърлени в боклука на модерните общества. Време, в което духовното, съществува в енигмата на времето, но материалното властва, марширува, узорпира, сваля и издига тирани.
 И точно това… да запазиш духовното, да се движиш на границата, без да се предаваш на пошлото, стана смисъл и цел на една част от хората, живеещи по света и на нашата географска територия. И предизвикателството да запазиш баланса, да не изпаднеш в идиотското веселие на простака и да не потънеш в дебрите на самотността на личността, прозряла безсилието на ума. И на тази разделителна линия като стожери стоят хората, които създават духовност. Те градят светове, те знаят, те помнят, те търсят и намират, те споделят и вдъхновяват, и те провокират да изследваш тяхната вселена, дават ти пътеводител, за да търсиш и намираш пътя.
И ние, галактическите стопаджии, дръзваме да тръгнем напред. рискуваме, защо осъзнаваме, че не можем да се завърнем там при нищото - при взривения от предрасъдаци и лицемерна значимост наш свят. Свят на объркани ценности, загубен морал, поругана красота, на сблъсък и противопоставяне. И в такива моменти хората на словното възприемаме като пророци. В такива моменти, техните думи дават отговор, намират  изход, стават спасение.
Проклятие или предизвикателство е да живееш в интересни времена? Не знам, но е трудно .И тогава, когато светът се завърта, ни е нужен онзи модел човешко поведение, което да ни дава сила, кураж и ни помага да изградим принципите на човешката си същност и да ги отстояваме. Много важен е този момент особено за младия човек, който се лута в търсене на себе си. В моята младост един от хората, които ме водиха напред беше Стефан Цанев. И през всичките последвали години той се оказа устойчиво праволинеен. Думи като свобода, чест, бунт, достойнство, смелост намираха смисъл в неговото слово. И аз не само им вярвах, аз ги следвах, възторгвах се, мечтаех, борих се за своити малки човешки каузи и търсех смисъла на нещата, на чувстваха, на живота. И през тези повече от 30 години не се почувствах предадена, излъгана, подмамена. Защото и Стефан Цанев не измени на себе си.
А това е много, много важно за мен, а сигурно и за вас.
Така се осъществи и скрепи доверието между мен и писателя, драматурга, поета Стефан Цанев.
Той не ме подведе, а аз продължавам да го чета с удивление. Защото днес мисля, че най-голямата философия на живеенето е да съхраниш удивлението и любопитството си. Да изградиш и запазиш своя дух, да се предпазиш от потъване в суетата и делничното.
Знам, че подобни чувства и мисли изпитват и много мои приятели и  изразявам не само своята, но и тяхната благодарност от това, че Стефан Цанев ни остана верен. За това, че заедно извървяхме безценното пътуване към света на истинското. Че продължава като Вергилий да ни води през ада на съмненията, на несигурността, на пропадането на света, но и да ни извежда до чистилището. Да следваме неговите стъпки в облаците, носейки бремето на своя живот и на съдба. и да разберем, че земята е огромна синя сълза, отронена от окото на Бога.
И можи би стойността на създаденото от Стефан Цанев е и в това, че той не е безгрешен. Много читатели се почувстваха обидени от неговите хроники, от отношението към историческата правда. Но и това преживяване, мисля, има позитивен ефект. Предизвика разговори, спорове, а всичко това е важно, за онзи процес на мислене, на разбиране. Това е провокацията, за която говорих.
Много пътища извървяхме ние двамата с теб, поете. Много мигове на мълчание, на вцепенение пред словото, на преживяване и на мислене, мислене…. Аз съществувам, защото мисля. Защото смисълът е да се достигне до онова състояние на духа, в което чувство и мисъл се сливат и извисяват. Тогава се освобождаваш от ненужното и си готов да летиш.А летенето е абсолютната свобода.
„Човек е единство от плът, дух и ръководо начало”- написа през четвърти век Марк Аврелия, един римлянин покорявал земи, но сам пишеш за величието на свободата. Точно това ръководно начало ни държи изправени и горди. То е цел и смисъл, логика и емоция, то е фундамента, върху който се развива нашата личност. И тогава се докосваме до величието на тези, които прокарват пътищата, които окастрят храстите, за да ги направят по-широки, за да можем да ги следваме.
Много пътища прокара Стефан Цанев в съзнанието на няколко поколение българи и макар новоизлюпени интелектуалци да го обвиняваха в черногледство, в постоянно поучаване, не успяха да обезценят словото му. Чуват тези, които искат да чуят, разбират тези, които искат да разберат.
Словото е сила не само когато се изрича от  сърце и душа, а когато достига до сърцето и душата на този, който търси. И тогава изпитанията по пътя си струват.
Творчеството на Стефан Цанев не е само провокация към мислищия, търсещия и съпреживяваш човек. Той е разговор и със себе си.


Този разговор, най-вероятно продължава и сега поетът там край брега на морето. На вечното и едновременно непрекъснато променящото се море. Разговорът надявам ще роди нови стихове, нови пиеси, които очакваме с нетърпение. А до тогава да помълчим в тишината на сърцето.


Есенни дни на книгата
Карлово,16.11.2015 г.





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Можете да използвате някои HTML маркери, например:
<b></b>, <i></i>, <a href=""></a>