Нещо в душата умира…

         В една испанска народна песен се пее, че „когато умира приятел, нещо в душата умира”. Всеки, който е имал щастието да има приятели  и болката да се раздели с тях, е разбрал правотата на тези думи.

„Малкият принц” е книгата, която ме сближава с моите приятели, с онези, с които сме духовно сродени и свързани за цял живот, без значение дали се виждаме често, без значение от разстоянието и времето.

„Малкият принц” е книгата, синтезирала цялата житейска мъдрост. Най-тъжната и най-истинската книга. За срещите и разделите, за приятелството и любовта, за света тук и света отвъд, сред звездите. Когато с Жоса мъдрувахме над тази книга и света се роди   това стихотворение, посветено на него.

Искаш ли с теб ръка за ръка

Да изтичаме в парка?

В една ръка сладолед,

в другата- прашката.

Ще простреляме с лунния камък

 мечтите си,

ще се возим на въртележката…

нека нашият свят стане приказка,

ти да си принцът,

аз пък принцесата.

И ще прогоним всичките хали

Всичките вили и самодиви.

И ще препускаме с малките кончета

Там където заспива слънцето

И звездите танцуват голи.

Ще се сгушим до малкия принц и лисицата,

ще развява косите ни вятърът,

А сънят ще притваря очите ни.

Лека нощ, смели принце,

не позволявай приказката да свърши.

Скъпи, Жоре, не ми остава нищо друго освен да вярвам, че продължаваш да пишеш своята приказка- там отвъд, а земната ще я допишат  прекрасните ти момичета.Рано си тръгна, но знам, че с твоето присъствие светът стана по-красив- защото не познавам друг човек  с твоята лъчезарност, доброта и  усмивка, която топли сърцето. Знам, че всичко това не може да изчезне, защото светът ще загуби цветовете си.

Сбогом, Жоре, 

сбогом до утрото на новата ни срещата!

Жоса е качил този клип във фейсбук ден преди да ни напусне. Тази музика може да ви каже още нещо за него...