Знаеш ли

Знаеш ли, беше прекрасно усещането за докосване.

Беше прекрасно усещането са ласка,

за нежност,

за обич.

Беше прекрасно извисяването и

светът, видян през премрежения поглед на очакването,

вглъбеността на размисъла,

чистосърдечието на помислите,

реалността на топлината.

Колко е прекрасен полетът на душата и

докосването до твоята.

Общуването като най-висша форма на нашето съществуване,

говоренето като родство и цялостност,

като намиране и откриване

като търсене и истина,

като откровение и мълчание.

Толкова много ми даде!-

Възможност да видя себе си,  

да усетя живота,

да искам да бъда,

да летя, за да не закърняват крилете ми,

да чувствам,

да откривам…

Прекрасно е ,че съществуваш

за себе си,

за мен,

за другите…

И не е важно разстоянието-

то се изминава за един миг вглеждане.

И не важно времето,

не е важно ,че залезът един ден ще  изпревари изгрева,

Не е важно, че съществуваме и с другите.

Важно е усещането за докосване,

Тъгата на мъдростта и желанието,

Радостта от онзи момент, в който се срещат душите.

…

Другото е само спектакъл,

в който играем себе си.