Празникът

По повод днешния празник един мой приятел може да произнесе дълга реч, в която да докаже безсмислието му. Би обяснил, че е намразил този ден от времето, когато е бил в началното училище и учителката ги е задължава да носят букетчета, а на всичкото отгоре в чест на празника, изпитвала само нещастните момченца. Ще добави, че няма по-глупава гледка от мъже, подаряващи цветя по задължения и .т.н.

Друг един пък ще философства върху факта, че 8 март е рожденият ден на Клара Цеткин и е комунистическа отживелица. Но да оставя философите да си философстват и да се замайват от собственото си красноречие и ще си призная, че е прекрасно един ден в началото на март да получиш най-истинските думи от порасналите си момчетата, да се оставиш да те поглезят с палачинки и да усещаш собствената си значимост.-

Хубаво е, че и мама е още тук. Нищо, че е в плен на Алцхаймер, нищо, че не разбира, че съм до нея..стига ми усещането, че съм нейното дете.

Така че …хубавото на празника е да не забравяме, че започваме този свят с любовта на една жена и с нейното име го напускаме. И ако сме преходни, то вечен е стремежът ни да се обичаме и да бъдем значими за семейството и приятелите,онези,

 които могат да се обадят и да честитят,

а могат да не го направят,

могат да философстват и мърморят,

могат и да не си признават,

но знаят , че без нас, жените, нищо не започва и нищо не става.

От известно време м главата ми се върти едно изречение от „Пътеводител на галактическия стопаджия”: „ Може да не си прав, но важното е да си щастлив!”

Така че - бъдете щастливи!

И усетете аромата на току-що набрана лавандула.