Учителят трябва да е свободна личност

И така традиционно отношението и към нашата гилдия е двуполюсно - от „осанна” до „разпни го”. Традиционно изпяваме „напред, науката е слънце”, а лесно губим пътя в мъглата на недоверието, несигурността, апатията и симулирането на дейност и ангажираност. И става така, че живеем един балон от фалшиво самочувствие и илюзорно развитие. А това е много, много опасно за бъдещето. Казвам ви всичко това, не, за да ви огорча в навечерието на празника, а да провокирам мислене в посока към истинската промяна, тъй необходима в това време, в което балонът всеки момент ще се спука. Казвам ви всичко това, защото след 30 години в училище аз не мога да приема, не мога и не искам да разбера поведението на моите колеги, които живеят в страх за хляба си. Не мога да приема лицемерното поведение пред по-висшестоящите, фалшивата загриженост за съдбата на децата ни. Казвам, че е фалшива, защото, когато учителят не е свободна личност, когато прави компромиси със своето достойнство, той ще възпита себеподобни – безпринципни и страхливи хора. Аз знам и винаги съм вярвала, че само свободна и знаеща личност, може да създаде амбициозни и сигурни последователи.

Няма какво да се лъжем - днес училището не е единственият проводник на знанието. Интернет по достъпен и интересен начин доставя всякаква информация. Затова днес ролята на учителя не е да бъде „прозорец към света”. Той трябва да дава пример за гражданско поведение, той трябва да показва как да се отсява истинското знание от лъженауката и най-вече - да провокира детето да мисли. Когато създадем мислещ млад човек, той ще оцени знанието, ще търси начин да развие уменията си и най-вече - ще има достатъчно опорни точки, за да развие своята личност. Не е достатъчно само да говорим за силата на знанието, за патриотизъм и демокрация, а трябва на дело да го покажем.

Преди дни в последния час по литература един мой ученик ми написа нещо, което дълбоко ме трогна. „Вие ме накарахте да мисля и да обичам и аз станах тъжен човек.”

Смятам, че ние, възрастните, сме големи длъжници на децата си. Задоволяваме материалните им желания, даваме пари за оборудване на компютърни кабинети. Ние им внушаваме, че най-важните предмети в училище са информационните технологии и чуждите езици, така подсъзнателно им подсказваме, че по този начин те могат да успеят в живота, но не тук - в България, а по света. Ние сме причината най-знаещите, най-амбициозните да търсят реализация в уредени държави. Ние и само ние сме виновни, защото преди да учим другите, трябва да сме оформили себе си. Да имаме ясни цели и представи за бъдещето.

Затова трябва да работим със сърце и душа, трябва да сме последователни в принципите си, трябва да възпитаваме уважение към реда и да върнем доверието в институциите. Да покажем на децата си, че сме достойни хора.

Честит празник!

текстът е част от мое изказване от 13 май 2016 г. .