ТОЯ ВЛАК ЗА БУРГАС...
На Недялко Йорданов
Тоя влак за Бургас е тъй бавен.
Аз сънувам дъждовния плаж.
Там е моя живот - моя странен
и единствен словесен пейзаж.
Там съм целият аз - там забравям,
че съм кратък и лош - че съм аз.
Глас на гларус и аз осезавам
тоя - целия свят... Там в Бургас,
аз умирам от нежност и ярост.
(А се мислех за подвиг роден.)
Глас на гларус, о, писък на гларус -
възмутителен спомен за мен.
Това стихотворение на Христо Фотев е продължение на предишната тема...Хубаво е да има къде да се завърнеш.
ОтговорИзтриване