Левски е мерило за това какви хора сме

        Комитет „Васил Левски” - Карлово отбеляза своята 20- годишнина.  В програмата на честването бе организира и дискусия  на тема „ Васил Левски в историческата памет на съвременното младо поколение”, в нея участваха  ученици и учители от училищата в Карлово и Сопот, студенти от СУ „Св. Климент Охридски”, университетски преподаватели, членове на комитета  .

Да се говори за Левски в делничен ден и то сред светините в музея му е доказателство за неговата значимост. Всеки народ си има велики личности, които сочат нови исторически хоризонти и очертават един морален облик, който вдъхновява поколенията. За нас ,българите, такава личност е Васил Левски- Човекът, Мечтателят, Политикът, Апостола. За нас ,карловци, Левски е непресъхващият извор на национално самочувствие и лично предизвикателство, защото неговите идеи победиха времето и са онзи импулс, който ни движи напред.

Какъв е Левски за децата, родени  век и половина след него?

Той е ярък образ на национален герой, приказно-легенарен.

Какъв е Левски за младежите, откриващи света?

Пример, морален ориентир за добро и зло, за достойно човешко повидение и стремеж към себеизвисяване.

Какъв е Левски за студентите?

Те  го носят в сърцето си и търсят нов модерен, научен подход в изучаването на неговите идеи. На разбирането на словото му, чрез съпреживяване с него.

Дискусията, предвидена за час, продължи близо два часа и половина. Изказаха се различни мнения, провокираха се спорове, но това е само доказателство колко голяма и уникална е личността на Левски. И този път, както обикновено, младите хора дадоха по-добрия тон на говоренето, защото тяхното съзнание е първично чисто, необременено от исторически подходи. Децата търсят и откриват Левски в себе си, в дълбените на своята  душевност, в която до новите кумири от киното, музиката, спортът стои онзи Апостол, с чийто образ израснах и аз.

Професор Иван Стоянов от Великотърноския  университет даде онази насока на дискусията, в която Левски трябваше да бъде видян като личност, оптимист, мечтател,политик  като морален еталон, с който се съизмерваме.

Да необходим е онзи Левски, който да ни доказва, че можем да бъдем по-добри хора, че честността и себеуважението не са инфлационни стоки, че ние имаме свободна воля и трябва да разберем, че от нас зависи в какъв свят живеем. Свободната воля е тази, която ни прави човеци.

Млад човек, роден в Блъгария, но растял в Америка, с очудения поглед на чужденеца ни по пита , защо българите искаме да бъдем водени от някого, водени като стадо. Тежък въпрос. Ето така ни виждат нашите деца, излезли от сънната ориенталщина на  делника ни , непроумяващи защо сме все недоволни и мърморещи . Отговорът на този въпрос е ясен- ние не искаме да носим отговорност за своите действия, ние оставяме някой друг да го прави, а за себе си запазваме правото да бъдем недоволни, защото хипотетично сме уверени, че ни лъжат и мамят. И в този наш свят на объркани ценности ни е особено нужен Апостола- децата го казаха. На тях не им трябва икона, светец, който да ги благославя от висотата на своето надживяване над суетния свят, трябва ми реална личност, която да им сочи всекидневно посоката на развитие. Нужно ни е да знаем, че качествата на Левски са възможни. Че можем да ги възпитаме в себе си. Че нашата почит към него не се изразява само в букетите, които поднасяме на празниците, а в онова осмислено нашето поведение, което може да ни направи равни с другите народи. А тези качества са -честност, почтенност, да държиш на дадената дума, моралност, да работиш по своите дела като влагаш най-доброто от себе си, да продължаваш да се развиваш като личност чрез силата на знанието и самочувствието на свободен човек, отговорен за своите действия и бездействия. Да вярваш в човешките възможности, да изразяваш и отстояваш лична позиция, да изравниш думи с дела. Да говорим и да се чуваме, уважавайки словото.

Тези качества на Левски са възможни, те са неговото предизвикателство към нас и нашето задължение към Апостола. Ако не се стремим да ги постигнем, онези четири въпросителни, написани в неговото тефтерче, ще продължават да бъдат страшно обвинение и доказателство за безсилието ни като народ.