Време за равносметка

Годините една след друга лягат върху гърбовете ни, важно е да не ни тежат. 
...
Не обичам съревнованието, съизмерването с другите. Важно е да бъдеш по-добър от себе си. Да имаш желание да бъдеш по-добър и да успяваш-  това си струва.
...
Всяко едно изпитание ни кара да пренареждаме приоритетите си. Няма нищо по-важно от децата, няма нищо по-силно от любовта, няма нищо по-достойно от това да осмисляш всеки свой ден.
...
В последно време мисълта ми е заета с изтичащото време и страха, да не би да пропилея напразно живота си, това ме кара да продължавам и да искам да бъда, да давам и да получавам.
Благодаря на Бог, че не ме изоставя!
...
Пилетата се броят на есен. През есента преброих приятелите си. Бяха на местата си!
 ...
Празниците ме натъжават. Щастлива съм, когато всички сме заедно около масата. Но радостта е примесена с тъга по тези, които ги няма, по усещането, че имам нужда от нечия сила, за да продължа напред. Всеки е сам в началото и края, но по пътя не трябва да бъде сам. Трябва да има на кого да сподели, с кого да помълчи, на кого да бъде потребен, на кого да подари подарък, пред кого да се разплаче и до кого да се сгуши. Хубаво е,че не съм сама.
...
Все повече се уверявам,че тъгата е най-истинското чувство. Все повече заприличвам на онзи луд идалго-Дон Кихот и все още имам желание да яхна коня за да продължа напред. Свободата е висшата ценност, която отстоявам . Знам как завършва историята на Сервантес и имам своите предчувствия, но какво пък. Имам Росинант, имам Санчо- значи съм жива!