Translate

събота, 15 септември 2012 г.

Нещо в душата умира…




         В една испанска народна песен се пее, че „когато умира приятел, нещо в душата умира”. Всеки, който е имал щастието да има приятели  и болката да се раздели с тях, е разбрал правотата на тези думи.
„Малкият принц” е книгата, която ме сближава с моите приятели, с онези, с които сме духовно сродени и свързани за цял живот, без значение дали се виждаме често, без значение от разстоянието и времето.
„Малкият принц” е книгата, синтезирала цялата житейска мъдрост. Най-тъжната и най-истинската книга. За срещите и разделите, за приятелството и любовта, за света тук и света отвъд, сред звездите. Когато с Жоса мъдрувахме над тази книга и света се роди   това стихотворение, посветено на него.

Искаш ли с теб ръка за ръка
Да изтичаме в парка?
В една ръка сладолед,
в другата- прашката.
Ще простреляме с лунния камък
 мечтите си,
ще се возим на въртележката…
нека нашият свят стане приказка,
ти да си принцът,
аз пък принцесата.
И ще прогоним всичките хали
Всичките вили и самодиви.
И ще препускаме с малките кончета
Там където заспива слънцето
И звездите танцуват голи.
Ще се сгушим до малкия принц и лисицата,
ще развява косите ни вятърът,
А сънят ще притваря очите ни.
Лека нощ, смели принце,
не позволявай приказката да свърши.

Скъпи, Жоре, не ми остава нищо друго освен да вярвам, че продължаваш да пишеш своята приказка- там отвъд, а земната ще я допишат  прекрасните ти момичета.Рано си тръгна, но знам, че с твоето присъствие светът стана по-красив- защото не познавам друг човек  с твоята лъчезарност, доброта и  усмивка, която топли сърцето. Знам, че всичко това не може да изчезне, защото светът ще загуби цветовете си.
Сбогом, Жоре, 
сбогом до утрото на новата ни срещата!


Жоса е качил този клип във фейсбук ден преди да ни напусне. Тази музика може да ви каже още нещо за него...

3 коментара:

Можете да използвате някои HTML маркери, например:
<b></b>, <i></i>, <a href=""></a>