Една сутрин си взе багажа и замина, без обещания за завръщане.
Толкова време отлагаше, че една сутрин реши,че ако не го направи ще се
пръсне от мъка…
Хвана първия самолет и отлетя, без
да се сбогува дори.
Казват,че там, в Париж, било на върха на щастието,
По цял ден се разхождало по големите булеварди.
Преоткривало всяка уличка на Монмартър и обядвало в продължение на цели два часа в малък рибен ресторант край
Сена.
После захвърлило куфара и изчезнало…къде,не знам.
Преди това споменало на двама влюбени, които се целували край реката,
че тръгва с тях
И оттогава нито вест от него.
Чаках го да се върне.
Молех се да се върне ,
надявах се…
И заживях с празнината в себе си.
Свикнах.
Вече не тъгувам, защото знам, че сърцето ми,
което замина за Париж,
е щастливо там някъде край Сена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Можете да използвате някои HTML маркери, например:
<b></b>, <i></i>, <a href=""></a>