Translate

петък, 11 юли 2014 г.

"Озарения" Артюр Рембо

Аз съм светецът, който се моли на терасата, както мирните животни пасат чак до морето на Палестина.
Аз съм мъдрецът в мрачно кресло. Клоните и дъждът се хвърлят в прозорците на библиотеката.
Аз съм пешеходецът по големия път през ниската гора. Ромолът на шлюзовете заглушава моите стъпки. Дълго се взирам в меланхоличното златно пране на залеза.
На драго сърце бих станал детето, изоставено на вълнолома, който се врязва в морето. Малък слуга, поел по алеята, с високо вдигнато чело.
Пътеките са стръмни. Хълмовете са покрити с жълтуги. Въздухът — неподвижен. Колко далече са птиците и потоците! Краят на света — само това е пред тебе.

....


Много видях. Видението беше навсякъде.
Много съм имал. Тътенът на градовете, вечер и на слънце — и винаги.
Много познах. Спирките на живота — о, Гласове и Видения.
Заминаване — към новите чувства и шумове!



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Можете да използвате някои HTML маркери, например:
<b></b>, <i></i>, <a href=""></a>