Нека ти
разкажа…
За онези
светове, в които живеем
световете не
около, а вътре в нас.
Нека ти
разкажа за неистовото желание да откривам тези светове.
Хайне
казва,че всеки човек е вселена, която се ражда и умира с него.
Да, ние сме
вселени…до някъде познати, донякъде изследвани и все пак неизбродни.
Сигурно за нормалния
средностатистически човек това звучи налудничаво.
За нормалния
човек, щастливо унесен в блаженство на нисшите духом, това е непонятно и
смешно.
Но какво от
това…колкото повече години тъпча тази земя, толкова по-малко хора желая да
познавам.
Все повече
избягвам празното говорене,
Безсмислените
контакти,
Това сигурно
е някаква форма на отчуждение…какво пък…да живееш в себе си никак не е лошо.
Само с
поглед отвътре се открива красотата на света,
Само с
поглед отвътре се достига до сродна душа.
Само с
поглед отвътре ние сме завинаги млади и хубави,.
Само с
поглед отвътре можеш да отделиш важното от маловажното и да се научиш да
живееш по-стойностно.
…
Искаш ли да
ти разкажа за света в мен…
Представям
си безкрайни житни полета и слънце, много слънце.
То не е
жарко, не ме изгаря, просто светлината на слънцето се слива със светлината, заключена
в узрял житен клас…Толкова е спокойно, тихо…в далечината силует на мъж, който върви през житните ниви.
Това сънувах една нощ…дали не съм умирала?
…
Нека ти
разкажа…ще го правя докато искаш да го чуеш.
Разкажи ми и
ти. 
и само опбликувано? Много ми хареса, малко тъжно ми стана:)))
ОтговорИзтриване