СБОГУВАНЕ С
МОРЕТО
Сбогом, мое
море, сбогом, мое море!
Още топло е,
още е лято,
но от час
там над нас се върти, без да спре,
вече първото
щърково ято.
То се сбира,
разрежда се, дълго се вий
на различни
въздушни етажи.
Сбогом мое
море! Дойде време и ний
да събираме
вече багажи.
А пък колко
обичам те:нейде встрани,
не
летовищно- диво и степно,
мое синьо
море от детинските дни
до задъхване
великолепно:
със чаршафа
опънат, с дома от камъш,
със заритите
в пясъка котви,
със варела
ръждясал, със младия мъж,
който риба
на спиртника готви,
и с момичето
русо, което лежи
или иде във
весела блуза
и вода във
кесийка от найлон държи
като жива,
прозрачна медуза.
Сбогом, мое
море! Не е весел тоз час.
Даже просто
ми иде да плача.
Този мъж не
съм аз, този мъж не съм аз-
аз съм само
зад тях минувача!
Боже мой,
боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години-
какво ни остава?
Както твоята
пяна във шепата мре
чезнат
зависти, страсти и слава.
И защо са ни
те? Своя земен живот
ний тъй
бързо хабим в суетене.
Дъх на сол,
водорасли, черупки и йод,
влей от
свойто спокойствие в мене!
Стига този
ламтеж! Не съм вече момче
и в
часовника вечен на Хронос
твоя пясък,
море, все по- бързо тече
от добрия
във лошия конус.
А пред тебе
какво е животът ни? Миг.
Тъкмо
почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом
е туй, а панически вик
и какво, че
познат е той вече,
че безброй
преди мен в своя път един ден
са
изплаквали винаги тая
своя жажда и
скръб през простора зелен,
виолетов и
син до безкрая!
Ти, което си
люлка на всеки живот,
на сновенето
наше нестройно,
дай ми-
вечно подвижно- нелюшкащ се под,
върху който
да стъпя спокойно!
Отучи ме от
нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми
мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън
съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен
на плажа ти термос!
Укрепи ме, море,
укроти ме, море,
над
пространство и време разлято!
На въздушни
етажи кръжи, без да спре,
вече първото
щърково ято
и в мъглата-
уу- уу!- като горестен зов
се дочува на
кораби воя…
Сбогом, мое
море! Сбогом, моя любов!
Сбогом,
вечност, жадувана моя!
Срещата ми с Валери Петров е от незабравимите мигове в моя живот. Няколко часа и години усещане за докосване до голяма личност. Колко много топлина и значимост в простичкото, спонтанно общуване! Колко усещане за духовна извисеност у един малък на ръст човек с огромен талант и сърце! Нека почива в мир. Безсмъртието му е сигурно!
https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=6766679959930523550#editor/target=post;postID=5866402840544500108;onPublishedMenu=allposts;onClosedMenu=allposts;postN
ОтговорИзтриване