"Приключенията на Карлсон"- епилог

Дребосъчето тръгна да превзeма света.

Карлосон остаря и вече не лети. Той заключи малката си къщичка на покрива и заживя на партера. Вече не е "прилично дебел в разцвета на силите си", защото така се е окръглил, че не може да намери стартово си копче. А и силите му започнаха да прецъфтяват. 

Миличкият Карлсон вече не рисува лисици, които са закусвали със зайци, нито самотни петли. Вече не засажда костилки от праскова в саксията на стайнато мушкато.Просто си седи на стария диван и съзерцава изкуствената палма до прозореца, от който се вижда тротоара. Един мой приятел обича да цитира друг свой приятел, писател: "Нкога не е късно да имаш щастливо детство". Казва го и го вярва. 

Може би това е възможно... на сън. 

Кой знае?
...

Току-що Дребосъчето победи своя първи змей. Очакват го още най-малко хиляда и сто. Карлсон въздъхва, изпраща му въздушна прегръдка и се унася, сгушен в още по-старото си кресло. 

Може би спи...

Може би се вслушва в себе си и чува кукуригането на пъстрия,
малък,
самотен петел. 

Кой знае...