Улицата е позната, цветята стават по-непретенциозни, вечерта е по-смирена, а старата фасада внушава толкова сигурност и уют.Ухае на топъл хляб, на младо вино и мека есен. Циганското лято се изнизва в очакване на листопада, на дъжда и онази бяла, бяла зима...
Толкова е тихо, светло, чисто...пилетата са преброени, приятелите са си по местата и топлината на онова "обичам те" сгрява душата .
И празнината е запълнена, търсенето поне за днес е приключило, усмивката е чиста , сърцето- отворено...
Дом 47... след него улицата продължава, стига до хълма и отвъд, изкачва се към онази Голгота, на която свършва всичко или пък може би започва... Може би си прав
"животите са вечност"
да продължим пътуването...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Можете да използвате някои HTML маркери, например:
<b></b>, <i></i>, <a href=""></a>