Часовникът не спи, но и не живее
Махалото равномерно се люлее, а
стрелките не помръдват, застинали.
Люлее се,люлее се махалото…неуморно -
ден и нощ, и ден и нощ…
И потъваме в неговото безвремие,
безсмъртие,
безгласие,
в неговата странна самотност
и необятност.
„О, миг поспри…”
Времето е отречено.
Времето не съществува
и пространството също…
Може би най-истински съществува
антиматерията?!
Може би достигаме до самата плазма на
живота?!
Часовникът злокобно продължава да люлее
своето махало -
ден и нощ, ден и нощ..
А може би не е злокобно,
може си прави някаква шега с нас.
може би то е онази усмивка, която толкова
ни липсва?
…
Живот и свят, събрани в един часовник,
който отказва да отмерва времето,
защото за любовта няма време.
Няма минало,
няма бъдеще.
тя винаги е сега.
Винаги е в нас и с нас, и за нас, и от нас.
Люлее се,
люлее се,
люлее се
махалото….
Тихо, тихо, тихо…
както заспиват онези лалета в есенната
студена земя,
както се събуждат онези лалета с първите
топли лъчи на слънцето.
Тихо, тихо, тихо…
Влизайте на пръсти.
Не будете часовника!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Можете да използвате някои HTML маркери, например:
<b></b>, <i></i>, <a href=""></a>