Цветните хора…

В днeшния  черно-бял свят, свят на материалното и хаоса се чувства все повече острата нужда от цветните хора.

Преди време ги наричаха луди глави, , после .чешити , а  те са просто  човеци от най-чист вид.

Свободни,

      витални,

         дръзки,

             достойни,

                понякога диви,

                   първични,

                      но чисти и

                            по детски въодушевени.

Според Ницше метаморфозите на човешкия дух преминават през камилата, лъва, за да стигнат до детето.Да,  детето е най-висшата форма на духовно извисяване. Не само да знаеш кой си , какъв си, какъв искаш да бъдеш, но и да запазиш детското  си любопитство към новото, да преоткриваш света, да се наслаждаваш на живота, да играеш. Точно до тази метаморфоза достигат цветните хора. Онези 

различните,

           бунтарите,

                 независимите,

                       талантливите,

                              искрящите,

                                  крайни понякога,

                                    но крачещи смело в живота ,

                                         следвайки сърцето си.

С тяхната  цветност светът е и по-красив.

Те са влюбени в живота,

              скандални,

                     неопитомени,

                          по  детски луди и

                                    възторжени.

Те  не могат да се отдадат изцяло на другите.

Не могат да бъдат пренастройвани. Те са онези, с които трудно се живее, защото не се вписват в битовото. Те не могат да бъдат верни, не могат да бъдат вкарани в рамки, не могат да бъдат примерни съпрузи и родители, но те могат нещо много повече.-.могат да превърнат в незабравимо преживяване всяко докосване до техния свят, всяко допускане до своята  същност. Те могат да бъдат всеотдайни до крайност, могат да бъдат работохолици до изгаряне. Те са огън, който може да те изгори, но ще ти даде толкова топлина, че винаги да я носиш в сърцето си.

Цветните хора...щастлива съм, че познавам, общувам и нося спомен за такива чешити в себе си.  Щастлива съм, че съм заразена от тяхната лудост, от техния устрем…

Една индийска поговорка  ни напоня, че сме духовни същества с човешки преживявания. Ако не го забравяме, ако вървим по тясната пътечка на вдъхновеното живеене, ще добавим цвят не само върху себе си, но и на света около нас.