Душите ни се срещнаха

Спомням си 27 юли 2002 година, обедната новинарска емисия...казаха, че си си тръгнал от нас...Залакът хляб заседна в гърлото ми и онемях...Знаех, че ти не просто си тръгна от нашия свят, ти избяга от нас ,човеците, от нашата завист, дребнавост, озлобление...Тялото страдаше мъчително, нараняваха те, измъчваха те, но но духът ти успяваше да се издигне над нас, колкото и да се оптиваха да те приземяват.
В омаята на моята младост, някъде високо - високо, душите ни се срещнаха...и се обичаха, и летяха, и тъгуваха, и  в самотата си те не бяха самотни.
Сега когато разлиствам твоите книги, душите ни отново се намират и те усещам целият, изпълнен със светлина и радост, абсолютно свободен.
...
Поете мой,
поезията е магия,
поезията е жива вода,
позията е любов
и безсмъртие е тя!

...Но аз съм жив - на гарата съм в девет.
Под златния луминесцентен диск...
Локомотивът е пробуден лебед...
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Но българин. И жител
на Бургас...

/"Кълна ви се "/