Translate

неделя, 19 март 2017 г.

Импресии

Парк Ашикага, Япония















Протягам ръка и докосвам лилавите върхове на дървото в края на улицата…
Щастлива съм, че мога да ги докосна с ръка.
Вече не питам защо дървото е лилаво.
Вече не искам да знам, защо е израснало в края на пътя.
Дори не ме впечатлява фактът, че е само и очертава края на хоризонта
Стига ми, че мога да погаля върховете му.



.......

Главата ми – бяло глухарче.
Чакам нечии устни да ме издухат в безкрая.
Представям си зелена поляна, 
оживяла от хиляди, хиляди глухарчета
и дете, 
което си прави букет от тях.
Зеленото е още по-живо от ефирността на бялото.
Русата коса на детето грее като слънце.
И времето спира.
Вече не се задъхва
Вече тръпне в очакване на онзи полет,
който ще превърне бялото глухарче в облак от нежност,
реещ се над пролетно зелена поляна.

Чакам детски устни, за да се превърна в реалност.

 ........

Думите се зазиждат в дълбините на душата ми.
Разбивам стените с юмрук,
с глава,
с надежда
с  вяра и очакване…
Стената става по-дебела,
Парк Ашикага, Япония
думите избледняват,
и не защото губят смисъла си…
И така дни и нощи,
 нощи и дни...
Светлина и тъмнина,
синьо и сиво,
Жълто и зелено,
Зелено, зелено…

Тъгата се разтваря в топлия скут на безвремието
и загубва смисъла си,
зазидана в безкрайното безсилие на думите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Можете да използвате някои HTML маркери, например:
<b></b>, <i></i>, <a href=""></a>